Сесил

Една девойка бледа

престъпва във нощта,

тя в нозете гледа 

пазейки с ръка свещта.

Свещта гори, догаря,

както нейният живот.

Мъчейки се тя повтаря 

молитва с божествен код.

Моли се да оздравее,

моли се душата да спаси.

Бърза да не закъснее

и вятърът свещта да угаси.

И ето, чудо стана!

Ангел се яви!

Девойката престана 

по пътя да върви.

Свещта ù падна от ръцете,

от очите ù сълзи текат,

тя му падна във нозете

и в земята си опря ликът.

Ангелът небесен,

свети Архангел Михаил,

той дойде със песен

и грабна на криле Сесил.

Остана ù телцето крехко,

проснато в прахта.

С тъга наведох се и взех го,

рано в утринта.

Душата ù далеч отлитна

в божествената светлина.

Животът тихо я отритна,

но прегърна я смъртта!

Цвете красиво израсна

на мястото свято,

от сълза една порасна

с капка кръв полято.

Бяла, дива маргарита

с нежни, бели цветове,

от болката пропита

ще цъфти със векове!