Jul 26, 2013, 1:52 PM

Сесил

  Poetry » Other
905 0 0

                   Сесил

 

Една девойка бледа

престъпва във нощта,

тя в нозете гледа 

пазейки с ръка свещта.

 

Свещта гори, догаря,

както нейният живот.

Мъчейки се тя повтаря 

молитва с божествен код.

 

Моли се да оздравее,

моли се душата да спаси.

Бърза да не закъснее

и вятърът свещта да угаси.

 

И ето, чудо стана!

Ангел се яви!

Девойката престана 

по пътя да върви.

 

Свещта ù падна от ръцете,

от очите ù сълзи текат,

тя му падна във нозете

и в земята си опря ликът.

 

Ангелът небесен,

свети Архангел Михаил,

той дойде със песен

и грабна на криле Сесил.

 

Остана ù телцето крехко,

проснато в прахта.

С тъга наведох се и взех го,

рано в утринта.

 

Душата ù далеч отлитна

в божествената светлина.

Животът тихо я отритна,

но прегърна я смъртта!

 

Цвете красиво израсна

на мястото свято,

от сълза една порасна

с капка кръв полято.

 

Бяла, дива маргарита

с нежни, бели цветове,

от болката пропита

ще цъфти със векове!

 

         

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...