Сесил
Една девойка бледа
престъпва във нощта,
тя в нозете гледа
пазейки с ръка свещта.
Свещта гори, догаря,
както нейният живот.
Мъчейки се тя повтаря
молитва с божествен код.
Моли се да оздравее,
моли се душата да спаси.
Бърза да не закъснее
и вятърът свещта да угаси.
И ето, чудо стана!
Ангел се яви!
Девойката престана
по пътя да върви.
Свещта ù падна от ръцете,
от очите ù сълзи текат,
тя му падна във нозете
и в земята си опря ликът.
Ангелът небесен,
свети Архангел Михаил,
той дойде със песен
и грабна на криле Сесил.
Остана ù телцето крехко,
проснато в прахта.
С тъга наведох се и взех го,
рано в утринта.
Душата ù далеч отлитна
в божествената светлина.
Животът тихо я отритна,
но прегърна я смъртта!
Цвете красиво израсна
на мястото свято,
от сълза една порасна
с капка кръв полято.
Бяла, дива маргарита
с нежни, бели цветове,
от болката пропита
ще цъфти със векове!
© Иванка Неделчева Всички права запазени