9 июл. 2007 г., 09:10

Сестра на живота

1.2K 0 3
В жест красив сплете пръсти,
изрече могъщи слова.
А пред нея - извърнал в плахост глава,
стоеше Животът - без глас, но с вина
Тя се усмихна, не със смях, а някак с тъга,
а лицето и грейна като Луната в нощта.
Тя му подаде ръка - нима Животът
не позна свойта сестра?
Нали той я бе нарекъл Съдба.
О, да! Тя бе силна сега.
Способна да изкорени из основи света
Нали дори самият Живот си имаше своя съдба?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танцуващо Небе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...