Сестра на живота
изрече могъщи слова.
А пред нея - извърнал в плахост глава,
стоеше Животът - без глас, но с вина
Тя се усмихна, не със смях, а някак с тъга,
а лицето и грейна като Луната в нощта.
Тя му подаде ръка - нима Животът
не позна свойта сестра?
Нали той я бе нарекъл Съдба.
О, да! Тя бе силна сега.
Способна да изкорени из основи света
Нали дори самият Живот си имаше своя съдба?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Танцуващо Небе Все права защищены