9.07.2007 г., 9:10

Сестра на живота

1.2K 0 3
В жест красив сплете пръсти,
изрече могъщи слова.
А пред нея - извърнал в плахост глава,
стоеше Животът - без глас, но с вина
Тя се усмихна, не със смях, а някак с тъга,
а лицето и грейна като Луната в нощта.
Тя му подаде ръка - нима Животът
не позна свойта сестра?
Нали той я бе нарекъл Съдба.
О, да! Тя бе силна сега.
Способна да изкорени из основи света
Нали дори самият Живот си имаше своя съдба?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...