9 jul 2007, 9:10

Сестра на живота

  Poesía
1.2K 0 3
В жест красив сплете пръсти,
изрече могъщи слова.
А пред нея - извърнал в плахост глава,
стоеше Животът - без глас, но с вина
Тя се усмихна, не със смях, а някак с тъга,
а лицето и грейна като Луната в нощта.
Тя му подаде ръка - нима Животът
не позна свойта сестра?
Нали той я бе нарекъл Съдба.
О, да! Тя бе силна сега.
Способна да изкорени из основи света
Нали дори самият Живот си имаше своя съдба?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Танцуващо Небе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...