29 мар. 2012 г., 20:35

Сестрата на вятъра

1.1K 0 1

В памет на Габи (1992- 2012)

Липсваш ни, миличка!

 

 

Раздаваше безброй усмивки на всички,

дивата сестра на вятъра беше.

По-свободна от най-волните птички,

слънцето от теб светлината крадеше!

 

Вятърът ли от нас те отне?

Или това е някаква шега...

Слънцето ли при себе си те взе,

за да не те рани света?

 

Ти беше много по-възвишена

от всички земни създания.

Душата ти бе съвършено разлистена!

Не го побират нашите съзнания...

 

Онази усмивка лъчезарна

защо я няма днеска?

Молим се да е лъжа коварна,

но къде е прямотата ти детска?!!

 

Вярвам, че ти си при светлината,

при най-добрите хора.

Че там още се развива душата

и ни раздаваш обич отгоре!

 

Но липсваш на всяка тревичка,

липсваш на света безспир!

За тебе тъгува всяка душичка!

Мила Габи, почивай в мир!!!

 

 

 

 

29.03.2012 г.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Т.Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...