3 июн. 2017 г., 19:35

Сестри 

  Поэзия
5.0 / 6
474 2 3
Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам –
щом ме разплакват черешите.
Всичките дадох (да бъдете сити)
на две-три мравки предрешени.
Много си хубава. И бяла, бяла...
Политат ангелски облаци.
С теб сме родени да сме едно цяло,
нищо, че ни делят гробища. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »