3 июн. 2017 г., 19:35

Сестри

602 2 3


Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.

 

Колко далеч е небето? – се питам –
щом ме разплакват черешите.
Всичките дадох (да бъдете сити)
на две-три мравки предрешени.

 

Много си хубава. И бяла, бяла...
Политат ангелски облаци.
С теб сме родени да сме едно цяло,
нищо, че ни делят гробища.

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...