Jun 3, 2017, 7:35 PM

Сестри 

  Poetry
415 2 3


Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.

 

Колко далеч е небето? – се питам –
щом ме разплакват черешите.
Всичките дадох (да бъдете сити)
на две-три мравки предрешени.

 

Много си хубава. И бяла, бяла...
Политат ангелски облаци.
С теб сме родени да сме едно цяло,
нищо, че ни делят гробища.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??