16 июл. 2021 г., 16:59

Сестри на вятъра

904 0 1

                                  Сестри на вятъра

 

 

 

 

Вълните морски, на вятъра сестрите,

една след друга се гонят към брега.

Пенливи сякаш с плетени дантели,

достигат брега и галят нежно пясъка.

 

Вървя по пясъка и ги усещам една по една,

идват, морето ми ги изпраща с усмивка.

Поздрав от него, то сякаш разбира слова,

мойте слова за него, стиховете ми от душа!

 

Говорим си с теб мое море както някога,

аз ти чета стиховете си а ти ми изпращаш вълна'.

Една Голяма морска вълна', сякаш ме разбра,

разбра душата ми, даваш ми утеха една.

 

Тръгвам сега от теб мое  мило Черно море,

довиждане не сбогом аз ти пожелавам.

А сестрите на вятъра стават буйни сега,

ще ми липсвате, до скоро виждане се надявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...