Сестри на вятъра
Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка.
Вървя по пясъка и ги усещам една по една,
идват, морето ми ги изпраща с усмивка.
Поздрав от него, то сякаш разбира слова,
мойте слова за него, стиховете ми от душа!
Говорим си с теб мое море както някога,
аз ти чета стиховете си а ти ми изпращаш вълна'.
Една Голяма морска вълна', сякаш ме разбра,
разбра душата ми, даваш ми утеха една.
Тръгвам сега от теб мое мило Черно море,
довиждане не сбогом аз ти пожелавам.
А сестрите на вятъра стават буйни сега,
ще ми липсвате, до скоро виждане се надявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени