16.07.2021 г., 16:59

Сестри на вятъра

900 0 1

                                  Сестри на вятъра

 

 

 

 

Вълните морски, на вятъра сестрите,

една след друга се гонят към брега.

Пенливи сякаш с плетени дантели,

достигат брега и галят нежно пясъка.

 

Вървя по пясъка и ги усещам една по една,

идват, морето ми ги изпраща с усмивка.

Поздрав от него, то сякаш разбира слова,

мойте слова за него, стиховете ми от душа!

 

Говорим си с теб мое море както някога,

аз ти чета стиховете си а ти ми изпращаш вълна'.

Една Голяма морска вълна', сякаш ме разбра,

разбра душата ми, даваш ми утеха една.

 

Тръгвам сега от теб мое  мило Черно море,

довиждане не сбогом аз ти пожелавам.

А сестрите на вятъра стават буйни сега,

ще ми липсвате, до скоро виждане се надявам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...