Jul 16, 2021, 4:59 PM

Сестри на вятъра

901 0 1

                                  Сестри на вятъра

 

 

 

 

Вълните морски, на вятъра сестрите,

една след друга се гонят към брега.

Пенливи сякаш с плетени дантели,

достигат брега и галят нежно пясъка.

 

Вървя по пясъка и ги усещам една по една,

идват, морето ми ги изпраща с усмивка.

Поздрав от него, то сякаш разбира слова,

мойте слова за него, стиховете ми от душа!

 

Говорим си с теб мое море както някога,

аз ти чета стиховете си а ти ми изпращаш вълна'.

Една Голяма морска вълна', сякаш ме разбра,

разбра душата ми, даваш ми утеха една.

 

Тръгвам сега от теб мое  мило Черно море,

довиждане не сбогом аз ти пожелавам.

А сестрите на вятъра стават буйни сега,

ще ми липсвате, до скоро виждане се надявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...