Бъди ми гост сега... Докле усетим и Животът ни - отминал е... Всред самовлюбеност, обиди се тресе светът... Но нека да направим кораб, както Ной, където малката човещина ще топли всички...
С едни такива малки светлинки безброй - в сърцето си -
човек обича...
Със стихоплетства натъкмЕни - във уют - не се живее, душата щом за Милостта изстине... О, Причудлив звънтеж на ламарина е - дори в дворците на Царе да пее...
Голямото сърце не крие камък в пазва... Единствено на свобода сърцето чурулика... Врабчетата да бдят над теб... и да те пазят...
Поздрави за невероятното ти сърце!!!... и ... ще се намери ли мъничко кътче в Ноевия Ковчег ... за едно още по-мъничко, съкрушено сърчице, приятелю? С обич към теб и Маги!!!
Милият ми Врабчо!!! Благодаря ти от сърце!
Винаги те усещам наоколо като светлинка,
и топлинка, която стопля сърцето и душата ми.
Братко мой, едно човешко сърце може да бъде
голямо, колкото целия свят, стига да го поискаме...
а нали знаеш къде спят чудесата...
в бдящите очички на врабчетата...
с много обич и признателност за теб и приятелството!
-----------
Благодаря на всички за хубавите думи! Обичам ви.
Невероятно красиво е и толкова мило истинско и романтично. А тя заслужава тази красота сътворена за нея и...злите езици! И колко вярно и точно казано само:
"...Със стихоплетства натъкмЕни - във уют - не се живее,
душата щом
за Милостта изстине...
О, Причудлив звънтеж на ламарина е -
дори
в дворците на Царе да пее...
Голямото сърце не крие камък в пазва...
Единствено на свобода сърцето чурулика..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и спокойно...като у дома...с обич, Кире.