Feb 15, 2008, 8:31 PM

Сестро моя

Poetry » Other

1.7K 0 23

Чакам пак
да дойдеш, сестро моя,
МаринИки...

Бъди ми
гост сега...
Докле усетим и Животът ни - отминал е...
Всред самовлюбеност, обиди
се тресе светът...
Но нека да направим кораб, както Ной,
където
малката човещина ще топли всички...

С едни
такива малки светлинки безброй -
в сърцето си -

човек
обича...

Със стихоплетства натъкмЕни - във уют - не се живее,
душата щом
за Милостта изстине...
О, Причудлив звънтеж на ламарина е -
дори
в дворците на Царе да пее...

Голямото сърце не крие камък в пазва...
Единствено на свобода сърцето чурулика...
Врабчетата да бдят над теб...
и да те пазят...

Чакам те да дойдеш, МаринИки!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

тук...при теб ми е светло, сродно
и спокойно...като у дома...с обич, Кире.

2008-09-25T06:44:54+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"С едни
такива малки светлинки безброй -
в сърцето си -
човек
обича..."

Е-е-ей, прегърнете и мен
Щото иначе аз ще ви прегърна и двамата

2008-03-03T20:56:04+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Знам, че си наоколо и дойдох
да те прегърна...с обич, братко.

2008-02-27T22:10:18+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Благодаря ви...

2008-02-26T23:59:23+02:00
пебълс (Ивелина Цветкова)

Прекрасно за прекрасен човек!!!

2008-02-26T23:21:42+02:00