Сестро моя
Чакам пак
да дойдеш, сестро моя,
МаринИки...
Бъди ми
гост сега...
Докле усетим и Животът ни - отминал е...
Всред самовлюбеност, обиди
се тресе светът...
Но нека да направим кораб, както Ной,
където
малката човещина ще топли всички...
С едни
такива малки светлинки безброй -
в сърцето си -
човек
обича...
Със стихоплетства натъкмЕни - във уют - не се живее,
душата щом
за Милостта изстине...
О, Причудлив звънтеж на ламарина е -
дори
в дворците на Царе да пее...
Голямото сърце не крие камък в пазва...
Единствено на свобода сърцето чурулика...
Врабчетата да бдят над теб...
и да те пазят...
Чакам те да дойдеш, МаринИки!!!
да дойдеш, сестро моя,
МаринИки...
Бъди ми
гост сега...
Докле усетим и Животът ни - отминал е...
Всред самовлюбеност, обиди
се тресе светът...
Но нека да направим кораб, както Ной,
където
малката човещина ще топли всички...
С едни
такива малки светлинки безброй -
в сърцето си -
човек
обича...
Със стихоплетства натъкмЕни - във уют - не се живее,
душата щом
за Милостта изстине...
О, Причудлив звънтеж на ламарина е -
дори
в дворците на Царе да пее...
Голямото сърце не крие камък в пазва...
Единствено на свобода сърцето чурулика...
Врабчетата да бдят над теб...
и да те пазят...
Чакам те да дойдеш, МаринИки!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
