4 окт. 2008 г., 08:43

Сетивата на любовта

753 0 1
 

Защо отново ми поиска телефона?

Защо? Нима изтрил си го преди?

Нима не стига, че от грамофона

онази неизпята песен все звучи.

 

Наизуст забравям нейните акорди

и пиша в дневника си всяка дума.

Как вечността победи без бой и

ми даде маркер празен като гума.

 

Но наместо да забравя любовта ти,

превърнах я във въздух и вода.

Така забравих теб, но любя вятър

и мене люби ме понякога дъжда.

 

Не искай да ми позвъниш, гласа

който ще ти отговори не е моя.

Използвай онези други сетива,

които не ще излъжа, че съм твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....