Сетивата на любовта
752
0
1
Защо отново ми поиска телефона?
Защо? Нима изтрил си го преди?
Нима не стига, че от грамофона
онази неизпята песен все звучи.
Наизуст забравям нейните акорди
и пиша в дневника си всяка дума.
Как вечността победи без бой и
ми даде маркер празен като гума.
Но наместо да забравя любовта ти,
превърнах я във въздух и вода.
Така забравих теб, но любя вятър
и мене люби ме понякога дъжда.
Не искай да ми позвъниш, гласа
който ще ти отговори не е моя.
Използвай онези други сетива,
които не ще излъжа, че съм твоя.
© Даниела All rights reserved.
