Защо отново ми поиска телефона?

Защо? Нима изтрил си го преди?

Нима не стига, че от грамофона

онази неизпята песен все звучи.

Наизуст забравям нейните акорди

и пиша в дневника си всяка дума.

Как вечността победи без бой и

ми даде маркер празен като гума.

Но наместо да забравя любовта ти,

превърнах я във въздух и вода.

Така забравих теб, но любя вятър

и мене люби ме понякога дъжда.

Не искай да ми позвъниш, гласа

който ще ти отговори не е моя.

Използвай онези други сетива,

които не ще излъжа, че съм твоя.