... А някога, отдавна, беше истина,
от тези, нежните, не с поука
и беше пролет, с романтичната искра
не търсеше в мен наука.
Горещо лято бе, изгарящо с лъч,
едно докосване, душата - огнена стихия
и лава от вулканна плът,
по нестинарски жарка орисия.
А после изживяхме есента,
там капеше тъгата по капчука,
в двора масата с повехнали листа
самотни капки миеха я в скука. ...