Сезон

25 мар. 2010 г., 22:32

Поэзия

902 0 2

... А някога, отдавна, беше истина,

от тези, нежните, не с поука

и беше пролет, с романтичната искра

не търсеше в мен наука.

Горещо лято бе, изгарящо с лъч,

едно докосване, душата - огнена стихия

и лава от вулканна плът,

по нестинарски жарка орисия.

А после изживяхме есента,

там капеше тъгата по капчука,

в двора масата с повехнали листа

самотни капки миеха я в скука.

И зима бе в ледена премяна,

все пак цветя рисуваше ми по стъклата,

цветя от студ, но с минало от любовта,

каквато няма нигде по земята.

Сега не те откривам в ни един сезон,

отиде си от мен, не го очаквах,

превърнах се аз тихичко в стон,

земята спря да се върти... отново плаках.

Fabiana (Галя Николова)

2010-03-26T14:32:39+02:00

Хубаво! Не забравяй, сезоните започват отначало, ще се откриете. Поздрав!
Laska (Ласка Александрова)

2010-03-26T08:45:53+02:00

хубав стих
Поздрав!