25.03.2010 г., 22:32 ч.

Сезон 

  Поезия
898 0 2

... А някога, отдавна, беше истина,

от тези, нежните, не с поука  

и беше пролет, с романтичната искра

не търсеше в мен наука.

 

Горещо лято бе, изгарящо с лъч,

едно докосване, душата - огнена стихия

и лава от вулканна плът,

по нестинарски жарка орисия.

 

 

 

А после изживяхме есента,

там капеше тъгата по капчука,

в двора масата с повехнали листа

самотни капки миеха я в скука.

 

И зима бе в ледена премяна,

все пак цветя рисуваше ми по стъклата,

цветя от студ, но с минало от любовта,

каквато няма нигде по земята.

 

Сега не те откривам в ни един сезон,

отиде си от мен, не го очаквах,

превърнах се аз тихичко в стон,

земята спря да се върти... отново плаках.

© Иван Шмугарски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??