Mar 25, 2010, 10:32 PM

Сезон 

  Poetry
869 0 2

... А някога, отдавна, беше истина,

от тези, нежните, не с поука  

и беше пролет, с романтичната искра

не търсеше в мен наука.

 

Горещо лято бе, изгарящо с лъч,

едно докосване, душата - огнена стихия

и лава от вулканна плът,

по нестинарски жарка орисия.

 

 

 

А после изживяхме есента,

там капеше тъгата по капчука,

в двора масата с повехнали листа

самотни капки миеха я в скука.

 

И зима бе в ледена премяна,

все пак цветя рисуваше ми по стъклата,

цветя от студ, но с минало от любовта,

каквато няма нигде по земята.

 

Сега не те откривам в ни един сезон,

отиде си от мен, не го очаквах,

превърнах се аз тихичко в стон,

земята спря да се върти... отново плаках.

© Иван Шмугарски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??