ulianka (Юлия)
85 296
10 сент. 2011 г., 23:54

Сезон за разминаване 

  Поэзия » Философская
708 0 6

 

Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен -
сезонен повод за мойто объркване.
Живи и мъртви си сменят ролите,
нямат страх жабите вече от щъркели.
Плета те наопаки - редно е,
щом искам в синхрон да си с другите.
И правите вече са седнали -
кръстосали крак, заключили думите.
Извинявай, аз не гледам назад
и те вързах на по-здрава каишка.
Остаряваш, живот, но пак ще си млад -
така пише в умните книжки.
Казвам ти - в мен е причината.
Не е страшно - едно разминаване.

Пролетен вятър да духа през зимата
не значи, нали, че с теб остаряваме?...

03.12.2010*

© Юлия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??