10.09.2011 г., 23:54

Сезон за разминаване

829 0 6

 

Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен -
сезонен повод за мойто объркване.
Живи и мъртви си сменят ролите,
нямат страх жабите вече от щъркели.
Плета те наопаки - редно е,
щом искам в синхрон да си с другите.
И правите вече са седнали -
кръстосали крак, заключили думите.
Извинявай, аз не гледам назад
и те вързах на по-здрава каишка.
Остаряваш, живот, но пак ще си млад -
така пише в умните книжки.
Казвам ти - в мен е причината.
Не е страшно - едно разминаване.

Пролетен вятър да духа през зимата

не значи, нали, че с теб остаряваме?...

03.12.2010*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...