10.09.2011 г., 23:54

Сезон за разминаване

833 0 6

 

Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен -
сезонен повод за мойто объркване.
Живи и мъртви си сменят ролите,
нямат страх жабите вече от щъркели.
Плета те наопаки - редно е,
щом искам в синхрон да си с другите.
И правите вече са седнали -
кръстосали крак, заключили думите.
Извинявай, аз не гледам назад
и те вързах на по-здрава каишка.
Остаряваш, живот, но пак ще си млад -
така пише в умните книжки.
Казвам ти - в мен е причината.
Не е страшно - едно разминаване.

Пролетен вятър да духа през зимата

не значи, нали, че с теб остаряваме?...

03.12.2010*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...