10.09.2011 г., 23:54

Сезон за разминаване

834 0 6

 

Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен -
сезонен повод за мойто объркване.
Живи и мъртви си сменят ролите,
нямат страх жабите вече от щъркели.
Плета те наопаки - редно е,
щом искам в синхрон да си с другите.
И правите вече са седнали -
кръстосали крак, заключили думите.
Извинявай, аз не гледам назад
и те вързах на по-здрава каишка.
Остаряваш, живот, но пак ще си млад -
така пише в умните книжки.
Казвам ти - в мен е причината.
Не е страшно - едно разминаване.

Пролетен вятър да духа през зимата

не значи, нали, че с теб остаряваме?...

03.12.2010*

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....