Сезони
499
0
0
Спомени се връщат при мен,
студени като зимата,
тъмни като мрака,
и сърцето пак извиква тъгата.
Чувства смесени, мрачни,
странни, неразбрани,
с есента се сливат.
но надеждата бушува
и с пролетта всичко отплува.
Как се сменят сезоните, я погледни.
облаци - мрачно сивее,
слънце - топло грее,
но сърцето отново изпитва тъга
след поредната несбъдната мечта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Едмона Нейчева Все права защищены
