22 июн. 2008 г., 10:51

Сезони

557 0 9
 

Есента.

Тежка диагноза.

Неизлечимо влажна.

Болезнено кална.

Несъразмерно цветна.

 

Лятото.

Преходен сезон,

когато се консервират

облаци и мирише

на изгоряло слънце.

 

Зимата.

Стерилно бяла.

Нахлува в цвета на косите.

Окадява с пушека си

заскрежените очи.

 

Пролетта.

Усмихнато дете

с озеленени панталони,

което още не знае,

че някой ден ще остарее.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....