Есента.
Тежка диагноза.
Неизлечимо влажна.
Болезнено кална.
Несъразмерно цветна.
Лятото.
Преходен сезон,
когато се консервират
облаци и мирише
на изгоряло слънце.
Зимата.
Стерилно бяла.
Нахлува в цвета на косите.
Окадява с пушека си
заскрежените очи.
Пролетта.
Усмихнато дете
с озеленени панталони,
което още не знае,
че някой ден ще остарее.
© Мария Василева All rights reserved.
), когато съм нещастен!?
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
