22.06.2008 г., 10:51

Сезони

556 0 9
 

Есента.

Тежка диагноза.

Неизлечимо влажна.

Болезнено кална.

Несъразмерно цветна.

 

Лятото.

Преходен сезон,

когато се консервират

облаци и мирише

на изгоряло слънце.

 

Зимата.

Стерилно бяла.

Нахлува в цвета на косите.

Окадява с пушека си

заскрежените очи.

 

Пролетта.

Усмихнато дете

с озеленени панталони,

което още не знае,

че някой ден ще остарее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...