16 мая 2010 г., 19:42

Сезони

994 0 3

И търсих пролет посред зима,

да разцъфти изстрадала душа.

Намирах само спомени горчиви,

заровили в преспите засрамени глава.

 

Намръзнала завръщах се в постелята

да вдишам пак блажения ти аромат.

В душата юлско слънце засияваше,

разлистваше се в мене ален мак.

 

И в самотата на политащи листа

проронвах недоплакани сълзи.

От бурите на незатихналата страст

сезоните редуваха се в дните ми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • към Водолея:Многолика и понякога болезнена,но все пак е красива.
    към Люсил:Благодаря!
  • Много нежно си изляла сезоните... Хареса ми!
  • Многолика е любовта - ту зима, ту лято...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...