16 мая 2010 г., 19:42

Сезони

992 0 3

И търсих пролет посред зима,

да разцъфти изстрадала душа.

Намирах само спомени горчиви,

заровили в преспите засрамени глава.

 

Намръзнала завръщах се в постелята

да вдишам пак блажения ти аромат.

В душата юлско слънце засияваше,

разлистваше се в мене ален мак.

 

И в самотата на политащи листа

проронвах недоплакани сълзи.

От бурите на незатихналата страст

сезоните редуваха се в дните ми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • към Водолея:Многолика и понякога болезнена,но все пак е красива.
    към Люсил:Благодаря!
  • Много нежно си изляла сезоните... Хареса ми!
  • Многолика е любовта - ту зима, ту лято...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...