И търсих пролет посред зима,
да разцъфти изстрадала душа.
Намирах само спомени горчиви,
заровили в преспите засрамени глава.
Намръзнала завръщах се в постелята
да вдишам пак блажения ти аромат.
В душата юлско слънце засияваше,
разлистваше се в мене ален мак.
И в самотата на политащи листа
проронвах недоплакани сълзи.
От бурите на незатихналата страст
сезоните редуваха се в дните ми.
© Весела Йотова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
