24 сент. 2007 г., 11:42

Сезони

697 0 1

Сезони


Живот, радост, спокойствие, сън -

всеки сезон си има своето послание,

но и то не е само едно, повярвай ми.

Вървейки по алеята, обсипана с килим листа,

човек се губи в мисли и спомени.

Връща се в детството и безгрижието му,

спомня си радости и миговете сладки,

но гледайки този тъжен, спокоен пейзаж,

той постепенно открива и нещата отвъд,

погледнал в тъмните дълбини на душата си,

той събужда болката от самотата.

Но място, където си сам със себе си,

призраците на миналото се възкръснат,

обвиват те в мантия невидима,

обсипват те с видения безкрай -

какво е било, какво е можело да бъде.

Но съдбата си каза думата,

колелото се завъртя, камбаната удари.

И ти си като малък лист, един от многото.

Искаш или не, вятърът на съдбата ще те отнесе

и ще отидеш там, където пожелае той.

Дори в този миг, когато около теб някой никой -

той е там и те напътства и води към съдбата ти.

Добра или лоша, само той знае.

Единственото, което може да сториш, е

да се радваш на сезоните, които са пред теб.

Мрачни или весели, те са част от теб

и ти можеш само да ги приемеш с отворени обятия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това ми звучи като есе в стихотворна форма.
    Много е добро и като стихотворение и като есе!
    Браво , Шанара.С обич.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...