Сезони
Живот, радост, спокойствие, сън -
всеки сезон си има своето послание,
но и то не е само едно, повярвай ми.
Вървейки по алеята, обсипана с килим листа,
човек се губи в мисли и спомени.
Връща се в детството и безгрижието му,
спомня си радости и миговете сладки,
но гледайки този тъжен, спокоен пейзаж,
той постепенно открива и нещата отвъд,
погледнал в тъмните дълбини на душата си,
той събужда болката от самотата.
Но място, където си сам със себе си,
призраците на миналото се възкръснат,
обвиват те в мантия невидима,
обсипват те с видения безкрай -
какво е било, какво е можело да бъде.
Но съдбата си каза думата,
колелото се завъртя, камбаната удари.
И ти си като малък лист, един от многото.
Искаш или не, вятърът на съдбата ще те отнесе
и ще отидеш там, където пожелае той.
Дори в този миг, когато около теб някой никой -
той е там и те напътства и води към съдбата ти.
Добра или лоша, само той знае.
Единственото, което може да сториш, е
да се радваш на сезоните, които са пред теб.
Мрачни или весели, те са част от теб
и ти можеш само да ги приемеш с отворени обятия.
© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados
Много е добро и като стихотворение и като есе!
Браво , Шанара.С обич.