24 sept 2007, 11:42

Сезони

  Poesía
694 0 1

Сезони


Живот, радост, спокойствие, сън -

всеки сезон си има своето послание,

но и то не е само едно, повярвай ми.

Вървейки по алеята, обсипана с килим листа,

човек се губи в мисли и спомени.

Връща се в детството и безгрижието му,

спомня си радости и миговете сладки,

но гледайки този тъжен, спокоен пейзаж,

той постепенно открива и нещата отвъд,

погледнал в тъмните дълбини на душата си,

той събужда болката от самотата.

Но място, където си сам със себе си,

призраците на миналото се възкръснат,

обвиват те в мантия невидима,

обсипват те с видения безкрай -

какво е било, какво е можело да бъде.

Но съдбата си каза думата,

колелото се завъртя, камбаната удари.

И ти си като малък лист, един от многото.

Искаш или не, вятърът на съдбата ще те отнесе

и ще отидеш там, където пожелае той.

Дори в този миг, когато около теб някой никой -

той е там и те напътства и води към съдбата ти.

Добра или лоша, само той знае.

Единственото, което може да сториш, е

да се радваш на сезоните, които са пред теб.

Мрачни или весели, те са част от теб

и ти можеш само да ги приемеш с отворени обятия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ми звучи като есе в стихотворна форма.
    Много е добро и като стихотворение и като есе!
    Браво , Шанара.С обич.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...