Sep 24, 2007, 11:42 AM

Сезони

  Poetry
693 0 1

Сезони


Живот, радост, спокойствие, сън -

всеки сезон си има своето послание,

но и то не е само едно, повярвай ми.

Вървейки по алеята, обсипана с килим листа,

човек се губи в мисли и спомени.

Връща се в детството и безгрижието му,

спомня си радости и миговете сладки,

но гледайки този тъжен, спокоен пейзаж,

той постепенно открива и нещата отвъд,

погледнал в тъмните дълбини на душата си,

той събужда болката от самотата.

Но място, където си сам със себе си,

призраците на миналото се възкръснат,

обвиват те в мантия невидима,

обсипват те с видения безкрай -

какво е било, какво е можело да бъде.

Но съдбата си каза думата,

колелото се завъртя, камбаната удари.

И ти си като малък лист, един от многото.

Искаш или не, вятърът на съдбата ще те отнесе

и ще отидеш там, където пожелае той.

Дори в този миг, когато около теб някой никой -

той е там и те напътства и води към съдбата ти.

Добра или лоша, само той знае.

Единственото, което може да сториш, е

да се радваш на сезоните, които са пред теб.

Мрачни или весели, те са част от теб

и ти можеш само да ги приемеш с отворени обятия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това ми звучи като есе в стихотворна форма.
    Много е добро и като стихотворение и като есе!
    Браво , Шанара.С обич.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...