24.09.2007 г., 11:42

Сезони

695 0 1

Сезони


Живот, радост, спокойствие, сън -

всеки сезон си има своето послание,

но и то не е само едно, повярвай ми.

Вървейки по алеята, обсипана с килим листа,

човек се губи в мисли и спомени.

Връща се в детството и безгрижието му,

спомня си радости и миговете сладки,

но гледайки този тъжен, спокоен пейзаж,

той постепенно открива и нещата отвъд,

погледнал в тъмните дълбини на душата си,

той събужда болката от самотата.

Но място, където си сам със себе си,

призраците на миналото се възкръснат,

обвиват те в мантия невидима,

обсипват те с видения безкрай -

какво е било, какво е можело да бъде.

Но съдбата си каза думата,

колелото се завъртя, камбаната удари.

И ти си като малък лист, един от многото.

Искаш или не, вятърът на съдбата ще те отнесе

и ще отидеш там, където пожелае той.

Дори в този миг, когато около теб някой никой -

той е там и те напътства и води към съдбата ти.

Добра или лоша, само той знае.

Единственото, което може да сториш, е

да се радваш на сезоните, които са пред теб.

Мрачни или весели, те са част от теб

и ти можеш само да ги приемеш с отворени обятия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми звучи като есе в стихотворна форма.
    Много е добро и като стихотворение и като есе!
    Браво , Шанара.С обич.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....