31 авг. 2014 г., 15:27

Сезони

890 0 0

И съм пролет,и лято, и есен, и зима.

И се смея, и плача през пет секунди.

Да бъда разбрана е трудно.

Дори и аз не умея.

И съм дъжд, и сняг, и вятър.

От слънцето бягам.

И съм нощ - черна и тъжна.

И луна съм самотна, далечна,

И звезда съм - студена, трептяща...

и съм много, и малко,

хем жена, хем дете малко.

Урагани бушуват в мене.

Виж ме – това съм.

Такава дива, странна, нормално ненормална.

Все още ли ме желаеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йълдъз Пелтекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...