31.08.2014 г., 15:27

Сезони

883 0 0

И съм пролет,и лято, и есен, и зима.

И се смея, и плача през пет секунди.

Да бъда разбрана е трудно.

Дори и аз не умея.

И съм дъжд, и сняг, и вятър.

От слънцето бягам.

И съм нощ - черна и тъжна.

И луна съм самотна, далечна,

И звезда съм - студена, трептяща...

и съм много, и малко,

хем жена, хем дете малко.

Урагани бушуват в мене.

Виж ме – това съм.

Такава дива, странна, нормално ненормална.

Все още ли ме желаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...