31.08.2014 г., 15:27

Сезони

889 0 0

И съм пролет,и лято, и есен, и зима.

И се смея, и плача през пет секунди.

Да бъда разбрана е трудно.

Дори и аз не умея.

И съм дъжд, и сняг, и вятър.

От слънцето бягам.

И съм нощ - черна и тъжна.

И луна съм самотна, далечна,

И звезда съм - студена, трептяща...

и съм много, и малко,

хем жена, хем дете малко.

Урагани бушуват в мене.

Виж ме – това съм.

Такава дива, странна, нормално ненормална.

Все още ли ме желаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...