Сезони от строфи
Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.
Става златисто и дъхаво Есенно,
щом натежат от плода си смокините,
пак се търкалят в краката ми кестени
и чудо е сякаш – тук съм и има ме.
После е време с нетръгващи пътища –
Зима – прекрасен сезон за тъгуване.
Да се заровя в дълбоките кътчета
и да си мисля защо съществуваме,
докато тайно покълва във ниското
Пролет, опазила в зрънце надеждата
и я посява в средата на истинско
време за раснене и за проглеждане.
Обичам, когато животът прелиства
сезоните – строфи от божие слово –
да спра, да притихна за миг и да пиша,
преди да му дам, да ме грабне отново.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Все права защищены
