Павче (Павлина)
19 31
17.10.2023 г., 14:41 ч.

Сезони от строфи 

  Поезия
228 2 4

Лятото бавно върви към сбогуване.

Вехнат очите му – сини метличини.

Свършва чудесен сезон за пътуване,                        

за аромат на море и обичане.                     

 

Става златисто и дъхаво Есенно,

щом натежат от плода си смокините,

пак се търкалят в краката ми кестени

и чудо е сякаш – тук съм и има ме.    

 

После е време с нетръгващи пътища –

Зима –  прекрасен сезон за тъгуване.

Да се заровя в дълбоките кътчета

и да си мисля защо съществуваме,

 

докато тайно покълва във ниското

Пролет, опазила в зрънце надеждата 

и я посява в средата на истинско

време за раснене и за проглеждане.

 

Обичам, когато животът прелиства

сезоните – строфи от божие слово –

да спра, да притихна за миг и да пиша,

преди да му дам, да ме грабне отново. 

 

© Павлина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??