Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.
Става златисто и дъхаво Есенно,
щом натежат от плода си смокините,
пак се търкалят в краката ми кестени
и чудо е сякаш – тук съм и има ме.
После е време с нетръгващи пътища –
Зима – прекрасен сезон за тъгуване.
Да се заровя в дълбоките кътчета
и да си мисля защо съществуваме, ...