3 нояб. 2023 г., 10:36

Сезоните, ние и съдбата

Поэзия » Пейзажная, Философская

1K 2 12

Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.

И постила пъстрите килими
по които Зимата да ни намери,
за да ни завие с бели рими
и край огъня да ни събере.

Там над каната със вино
ще мечтаем пак за Пролетта,
а от небето синьо, синьо,
над нас ще бди човешката съдба.

18.10.2023.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mislitel (Георги Каменов)

Мерси, Ничка.

2023-11-05T07:09:40+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Много е хубаво, Гош!
"Там над каната със вино
ще мечтаем пак за Пролетта,
а от небето синьо, синьо,
над нас ще бди човешката съдба".
Разкош!

2023-11-04T22:21:08+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Мерси, Скити.
ПП
И пак не съм съгласен 😊
Но няма да споря!
😊

2023-11-04T22:19:20+02:00
Скитницa

Хубаво е! Да, много е хубаво и Таня е права!

2023-11-04T21:39:19+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Добре, мир да е 👍
И извинявай отново, казаното не е израз на лоши чувства, а избиване в неправилна посока на огромно напрежение и стрес, от реалността в момента.
Но и истината за мен е, че точно този ми стих не е нещо особено, да, може да е симпатяга донякъде, но толкова 😊
Хубава вечер от мен.

2023-11-03T16:47:01+02:00