Nov 3, 2023, 10:36 AM

Сезоните, ние и съдбата

1K 2 12
 

Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.

И постила пъстрите килими
по които Зимата да ни намери,
за да ни завие с бели рими
и край огъня да ни събере.

Там над каната със вино
ще мечтаем пак за Пролетта,
а от небето синьо, синьо,
над нас ще бди човешката съдба.

 

18.10.2023.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Ничка.
  • Много е хубаво, Гош!
    "Там над каната със вино
    ще мечтаем пак за Пролетта,
    а от небето синьо, синьо,
    над нас ще бди човешката съдба".
    Разкош!
  • Мерси, Скити.
    ПП
    И пак не съм съгласен 😊
    Но няма да споря!
    😊
  • Хубаво е! Да, много е хубаво и Таня е права!
  • Добре, мир да е 👍
    И извинявай отново, казаното не е израз на лоши чувства, а избиване в неправилна посока на огромно напрежение и стрес, от реалността в момента.
    Но и истината за мен е, че точно този ми стих не е нещо особено, да, може да е симпатяга донякъде, но толкова 😊
    Хубава вечер от мен.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...