Сезоните, ние и съдбата
Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими
по които Зимата да ни намери,
за да ни завие с бели рими
и край огъня да ни събере.
Там над каната със вино
ще мечтаем пак за Пролетта,
а от небето синьо, синьо,
над нас ще бди човешката съдба.
18.10.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
