3 nov 2023, 10:36

Сезоните, ние и съдбата

1K 2 12
 

Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.

И постила пъстрите килими
по които Зимата да ни намери,
за да ни завие с бели рими
и край огъня да ни събере.

Там над каната със вино
ще мечтаем пак за Пролетта,
а от небето синьо, синьо,
над нас ще бди човешката съдба.

 

18.10.2023.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Ничка.
  • Много е хубаво, Гош!
    "Там над каната със вино
    ще мечтаем пак за Пролетта,
    а от небето синьо, синьо,
    над нас ще бди човешката съдба".
    Разкош!
  • Мерси, Скити.
    ПП
    И пак не съм съгласен 😊
    Но няма да споря!
    😊
  • Хубаво е! Да, много е хубаво и Таня е права!
  • Добре, мир да е 👍
    И извинявай отново, казаното не е израз на лоши чувства, а избиване в неправилна посока на огромно напрежение и стрес, от реалността в момента.
    Но и истината за мен е, че точно този ми стих не е нещо особено, да, може да е симпатяга донякъде, но толкова 😊
    Хубава вечер от мен.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...