15 нояб. 2023 г., 06:25

Сезонно

718 1 7

В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата,
утре зимното яке обличам,
или бъркам коктейлчета лято,
а на пролет с цветя се закичам.
Не мислете, че много е лесно
със сезоните да се разбирам.
Щом ми станат обувките тесни,
ги захвърлям и хващам баира.
Но тогава те тръгват след мене,
като котета нежно-гальовни
и ме молят в ръце да ги взема,
без да знаят, че аз съм виновна.
Те са моите шарени кръпки,
тъжни грешки и светли надежди.
Всеки път чака първите стъпки

и за пътника свой се оглежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...