15 нояб. 2023 г., 06:25

Сезонно

709 1 7

В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата,
утре зимното яке обличам,
или бъркам коктейлчета лято,
а на пролет с цветя се закичам.
Не мислете, че много е лесно
със сезоните да се разбирам.
Щом ми станат обувките тесни,
ги захвърлям и хващам баира.
Но тогава те тръгват след мене,
като котета нежно-гальовни
и ме молят в ръце да ги взема,
без да знаят, че аз съм виновна.
Те са моите шарени кръпки,
тъжни грешки и светли надежди.
Всеки път чака първите стъпки

и за пътника свой се оглежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...