15 nov 2023, 6:25

Сезонно

  Poesía » Otra
708 1 7

В мен сезоните често се сливат
и приличам на шарена къща.
Идва някой, а друг си отива,
но след време отново се връща.
Есента днес ми роши косата,
утре зимното яке обличам,
или бъркам коктейлчета лято,
а на пролет с цветя се закичам.
Не мислете, че много е лесно
със сезоните да се разбирам.
Щом ми станат обувките тесни,
ги захвърлям и хващам баира.
Но тогава те тръгват след мене,
като котета нежно-гальовни
и ме молят в ръце да ги взема,
без да знаят, че аз съм виновна.
Те са моите шарени кръпки,
тъжни грешки и светли надежди.
Всеки път чака първите стъпки

и за пътника свой се оглежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...