Сезонно признание
Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна.
Навярно подкупва ме. Знам, ще остане задълго…
В косите ѝ втурва се, влюбенодив, севернякът.
И песен сватбарска запява им синята сврака.
Но аз съм сгодена за лятото, него ще чакам!
Сън зимен ще спя докато ме събуди южнякът.
Море, ти си моята вечна любов синеока!
Събирам в обкова ти пясъчен всички посоки!
Албена Димитрова
10. 2021.
Павликени
© Албена Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И аз обожавам лятото, Албенче! Прекрасен стих!
-
Толкова чиста и възвишена поезия!
Прекрасни образи си вложила в своя стих, Бени:
"Но аз съм сгодена за лятото, него ще чакам!
Сън зимен ще спя докато ме събуди южнякът.
Море, ти си моята вечна любов синеока!
Събирам в обкова ти пясъчен всички посоки!"
Прочитът ми достави висша естетическа наслада! -
Хареса ми твоето признание!
-
И аз с теб ще го чакам! 🌻Топло и образно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
