Сезонно признание
Отиде си лятото палаво, яхнало щъркел.
Целуна ме с дъх на море, обеща да се върне!...
И ето я - есен пристъпва, надменна и хладна.
С букет хризантеми, в одежда от пурпур и злато.
Подава ми кошница, с грозде и ябълки пълна.
Навярно подкупва ме. Знам, ще остане задълго…
В косите ѝ втурва се, влюбенодив, севернякът.
И песен сватбарска запява им синята сврака.
Но аз съм сгодена за лятото, него ще чакам!
Сън зимен ще спя докато ме събуди южнякът.
Море, ти си моята вечна любов синеока!
Събирам в обкова ти пясъчен всички посоки!
Албена Димитрова
10. 2021.
Павликени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
