15 мая 2020 г., 23:40

Сезонът на маските

1K 0 2

Как да скрия сърцето зад маска?

Как да сложа на чувствата шлем?

Как да бия любовна спирачка,

като обич прелива  отвсякъде в мен!?

 

Може ли щабът да ми сложи забрана,

карантина самотна да ми бъде другар?

Ще има ли глоба за надежда и вяра?

Трябва ли радост с тъга да сменя?

 

Стига със тази вирусна драма!

Не искам кошмари всеки ден да чета.

Искам в простора да се рея засмяна,

като птица свободна и аз да летя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...