Как да скрия сърцето зад маска?
Как да сложа на чувствата шлем?
Как да бия любовна спирачка,
като обич прелива отвсякъде в мен!?
Може ли щабът да ми сложи забрана,
карантина самотна да ми бъде другар?
Ще има ли глоба за надежда и вяра?
Трябва ли радост с тъга да сменя?
Стига със тази вирусна драма!
Не искам кошмари всеки ден да чета.
Искам в простора да се рея засмяна,
като птица свободна и аз да летя!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
