11 янв. 2012 г., 11:50

Сфинкс 

  Поэзия » Философская
4.5 / 4
691 0 6
Сфинкс
Разказваше ми Сфинксът сред полето,
в което вече нямаше трева,
и беше вечер, и в небето
едва личеше синева.
- Съ-ну-вах... - казваше ми Сфинксът с повей -
пак старите велики времена
и аз бях млад тогава - нови
за мен са тези племена.
И ето - цар бях аз, царувах мирно
и бих се - според нашия закон,
а днес съм кученце всемирно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »