Jan 11, 2012, 11:50 AM

Сфинкс

809 0 6

Сфинкс

 

Разказваше ми Сфинксът сред полето,

в което вече нямаше трева,

и беше вечер, и в небето

едва личеше синева.

 

- Съ-ну-вах... - казваше ми Сфинксът с повей -

пак старите велики времена

и аз бях млад тогава - нови

за мен са тези племена.

 

И ето - цар бях аз, царувах мирно

и бих се - според нашия закон,

а днес съм кученце всемирно,

един - за показ - фараон!...

 

Прекъсна вятърът гласа на Сфинкса

и шепа пясък ме замери с смях,

пустинята димеше сива,

пътуваше, а аз стоях.

 

- И дюните - като гърдите млади,

които галех нощем без въпрос,

ме връщат пак в ония сгради...

тогава, пред народа прост.

 

А бях аз... всичко! - хляб, любов, омраза

и бяха хората за мен игра,

раздавах им съдбите - кóза

нали в ръцете си държах!

 

Но как познато ти е всичко, виждам,

недей поглежда за часа -

не знаеш ти как е обидно,

а същите звезди са там -

 

но мене! - мен след хиляди години

и като сфинкс не ще ме има, знам!

Какво са хората? Пустини

от ситен пясък или храм?!

 

Така напевно вятърът шумеше

и беше страшен този тъмен шум -

море безводно се редеше

на мъртви гънки - хълм след хълм.

 

Почувствах думите тогава: Нищо!

Не значех нищо аз за този свят!

Не можех ни морето да отприщя

и ни да го даря със цвят!

 

- Защо разказа ми тогава всичко

на мен - на песъчинката за теб?...

Изтръгна вятърът въздишка

от сфинкса - каменен предмет.

 

- Дори да вярваш честно в Бога,

кой Бог би те признал,

че ти стоиш от него по-високо,

а сфинкс мен Бог ме е избрал!

 

Разсъмна се и слънцето направо

без топъл лъч, без ранна ведрина

спечели битката за право

да властва в древната страна.

 

Пътувах с група за нататък вече -

пустинята оставаше след нас,

когато някакво човече

разказваше ми с нисък глас

 

как имало сред вещите за спомен

парченце ей от оня звяр-човек,

което щял у тях в салона

да сложи в някакъв ковчег.

 

"Тогава всичко - казах си - е ясно:

човекът не е друго, а крадец!

Дори мъртвецът има място,

а този грабят по парче!"

 

Обърнах се и за последно мярнах

и Сфинкса там, и чуждата земя,

и чувствах, че отмервам с мярка

кое да взема

                          и кое

                                    да дам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...