Jan 11, 2012, 11:50 AM

Сфинкс 

  Poetry » Phylosophy
607 0 6

Сфинкс

 

Разказваше ми Сфинксът сред полето,

в което вече нямаше трева,

и беше вечер, и в небето

едва личеше синева.

 

- Съ-ну-вах... - казваше ми Сфинксът с повей -

пак старите велики времена

и аз бях млад тогава - нови

за мен са тези племена.

 

И ето - цар бях аз, царувах мирно

и бих се - според нашия закон,

а днес съм кученце всемирно,

един - за показ - фараон!...

 

Прекъсна вятърът гласа на Сфинкса

и шепа пясък ме замери с смях,

пустинята димеше сива,

пътуваше, а аз стоях.

 

- И дюните - като гърдите млади,

които галех нощем без въпрос,

ме връщат пак в ония сгради...

тогава, пред народа прост.

 

А бях аз... всичко! - хляб, любов, омраза

и бяха хората за мен игра,

раздавах им съдбите - кóза

нали в ръцете си държах!

 

Но как познато ти е всичко, виждам,

недей поглежда за часа -

не знаеш ти как е обидно,

а същите звезди са там -

 

но мене! - мен след хиляди години

и като сфинкс не ще ме има, знам!

Какво са хората? Пустини

от ситен пясък или храм?!

 

Така напевно вятърът шумеше

и беше страшен този тъмен шум -

море безводно се редеше

на мъртви гънки - хълм след хълм.

 

Почувствах думите тогава: Нищо!

Не значех нищо аз за този свят!

Не можех ни морето да отприщя

и ни да го даря със цвят!

 

- Защо разказа ми тогава всичко

на мен - на песъчинката за теб?...

Изтръгна вятърът въздишка

от сфинкса - каменен предмет.

 

- Дори да вярваш честно в Бога,

кой Бог би те признал,

че ти стоиш от него по-високо,

а сфинкс мен Бог ме е избрал!

 

Разсъмна се и слънцето направо

без топъл лъч, без ранна ведрина

спечели битката за право

да властва в древната страна.

 

Пътувах с група за нататък вече -

пустинята оставаше след нас,

когато някакво човече

разказваше ми с нисък глас

 

как имало сред вещите за спомен

парченце ей от оня звяр-човек,

което щял у тях в салона

да сложи в някакъв ковчег.

 

"Тогава всичко - казах си - е ясно:

човекът не е друго, а крадец!

Дори мъртвецът има място,

а този грабят по парче!"

 

Обърнах се и за последно мярнах

и Сфинкса там, и чуждата земя,

и чувствах, че отмервам с мярка

кое да взема

                          и кое

                                    да дам!

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??