12 апр. 2008 г., 00:00

Сглобявам се

1.1K 1 14
Ограбена от всички и отвсякъде,
събирам късовете оцелели -
дано отново себе си сглобя-
в поредица отминали приятели,
които от засада в мен се целят,
а после ме потупват по гърба.

Не искам цял живот да бъда ничия,
когато сред тълпите ме намерят -
на завет, със заучени решения!
Не искам съвестта ми да е чиста
пред толкова неизкачени хребети
и с толкова разяждащи съмнения!

Ще търся своето предназначение,
с което от съдбата съм кодирана -
в летежа си към буреносен жребий.
И влязла във утробата на времето
със новата си същност, свръхминирана,
ще ви взривя!
... А след това - и себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...